всеки ден те преоткривам

...нощем обичам да слушам звездите. Като петстотин милиона звънчета...

     И се питам: "Какво ли е станало на неговата планета? Може ли овцата да е изяла цветето..."

     След малко си казвам: "Сигурно не! Малкият принц всяка нощ покрива своето цвете със стъкления похлупак и не изпуска от око своята овца..."
Тогава съм щастлив. И всички звезди тихо се смеят.

     После си казвам: "Понякога човек е разсеян и това стига! Някоя вечер е забравил стъкления похлупак или пък през нощта овцата е излязла безшумно..."
Тогава всички звънчета се превръщат в сълзи!...

[...гледайки пейзажът-ме навява чувството,че краят всъщност е различен за всеки: дали е
най-тъжният или най-щастливият
е правопорпоционалоно на това дали си
изгубил или всеки ден преоткриваш истинкста любов...]