трагикомедия в три действия ( и малко бездействия)

по някаква случайност се раждаш... и от тогава се питаш- за кво по дояволите съм тука!?

...//след това почват мечтите// и пиеста започва по бързо от колкото си очаквал.където

1/3 от живота си преминава в опит да станеш това което искаш да бъдеш (и ако успееш да го постигнеш)-следващата 1/3 минава в смесени чувства и дали наистина все още искаш да си този  (породени от факта,че до като успееееееш-рутината ти отнема интересът...няма значение -вече е твърде късно),в крайна сметка идва и последната третина където би дал всичко,че да се върнеш и пак да си ти...

(още една прашасала чернова)

[pic. e на Cooh//HMSU//-панорамна София,която въпреки небесният пейзаш...изглежда студена & мрачна]