She! ...she's better than the girl of my dreams.

...понечих да тръгна,а ТЯ ме спря,не, не ме спря-просто задържа дълго върху мен тъмно кестенявите си  очи(фино подчертани с черен молив/туш)  и аз сам спрях.а бях тръгнал някъде си, кой знае за къде...

...помня,че същата вечер си изпуших цигарите,мислейки все още за нея.

все нещо...

на всеки се случва да се провали (въпреки усилитята му или обратното...)just part of the...life

,но го има чувството,че мечтите бавно ми се изплъзват...

на въпреки

и да
въпреки мойте изпити-тези които минаха(хем,че те не минаха според очакванията ми)тези които идват(дано поне там ми върже)...
въпреки всичките атомни орбитали,ковалентности,хибридизации,електр. сродства,Еа,дифузии,осмози,хетерогени катализи...(да,да,да спирам щот се поувлякох)
въпреки хипотонията-която нз как се получи,при полужение,че съм хипертоник (тва е частичен + за мен-така поне няма да я има досадната стенокардия)
въпреки всички останали шитове- слънчевото в мен напира... не,не е от бирата,врмето,melow,факта  че остарявам(тва е +/-)... има нещо друго- 
Тя,моята малка сладка Бо,която Обожавам до  + ∞

клинично

на теория са 5 мин,но след 200 сек. всичко вече губи смисл
и в този ред на мисли
...-смъртта е завършкеът на онтогенезата на организмът като се характеризира с необратимо прекратяване на всички извършващи се жизнени процеси.(точка)
...тъпата истина

p.s.както и да,ако се стигне до там искам последното нещо което видя да си ти!

писмо до Бо

...не, не казвай нищо(сега),спри за малко

огледай се,потърси ме с поглед

ще ме видиш аз съм точно пред теб

искащ отново прошка ,извиняващ се за всяка една секунда в която съм те наранявал,

...прости ми за това,че изгубих толкова време в безсмислени опрвадания,прости ми за врмето на проявление на моят скапан инат,прости ми за времето в което съм бил в сълзите ти,прости ми,че съм те наранявал толкова силно!

...не, не казвай нищо-не казвай,че е късно

...спри за малко    ,чуй ме -не се отказвай

...огледай се,спомни си за онези частици-виж ни в тях!

знам,че си права ии знам,че не трябваше да го правя,че не трябваше да те лъжа

прости ми-безкрайнно много съжалявам

обичам те<3

започвам още от сега

знам,че ще си изкараш спикингите(перфе)

,но аз все пак ще ти стискам палци и то супер много

дори си предствям алекс(от бъдещето) 

които също ти стиска палци^^

п.с Обичам те моя малка слънчогледке <3

je t'aime

..и когато си отворих очите видях как цялата наша вселеничка е затаила дъх в очакване на oще една целувка...

p.s. благодаря за най-прекрасната година,за нашият 22ри и за супер сладката изненада ^^

road to zion

нз как,но така се случи(най-хубавата случка),
случихме се,
случайно в едно и също време на един кръстопът,
случаен сблъсък - започващ с едно: Hi.
// и колкото и не съм го осъзнавал (тогава) това промени почти всичко окло мен//
всеки търси своят zion(там къде ще е дълеч от всички шитове...и всеки го търси по различни пътища)
е аз веч го намерих - в нашият пресрещнат поглед

you're my road,пътят който ме отведе там където 

винаги сме 

ние

заслужава си

страното е,че се оставих на изкрица оптимизъм която ме караше да вярвам
(при полужение,че почти винаги съм се усланял на реализмът)
...както и да е,
чудех се толкова ли мн искаме,че именно тази изкрица да бъде отнета по такъв начин...от една страна с пълен непукизъм,а от друга с предателство
(проблемът е че двете страни се заемат от близки хора ...ако бяха некви други - майната им)
...както и да е,
аз няма да се откажа така или иначе-независимо от ситуацията защото...да бъдем реалисти
- за любовта си струва всичко.

p.s. I <3 U

слънчево ...но не и за мен

искам да вали(като юлски дъжд)...вс да се свият под чадърите си(или- подръчните материали със същата функция) и същевременно да хранят синоптиците от TV ; искам да вали така ,че напрао отмие мизерията на Сф.която да е измита до блясък ; искам да вали-
да се приберем в нас-мокри до кости(защото сме киснали 100г да се натискаме под дъжда)
да пием чай от ройбос&карамел
да пушим полуморко виктори на фона на тих jazz
да прекараме цял ден заедно(както преди)

p.s. искам да вали...така поне с врмето ще сме на едно натроение...

You're my inspiration for life

тънката паяжина

тръгваш без мен-оставяйки ме сам на собствените ми филми,
разпалваш ме,а след което ме оставяш да горя...сам докато не се превърна в пепел разпиляна от вятъра...
обвиващата ме тънка паяжина -всъщност ме прерязва достатъчно дълбоко.задушавам се заплетен в
себе си...

микс от 3

...хмм едно такова мискирано ми е
[1]...на три етапа искам да се окисля,да изгоря -да се изпепеля,докато и пепел не остане от мен

[2]...оглеждам се за мъглата - а тя е навсякъде окло мен(мразя когато излезна на терасата-и не се вижда нищо на 5 см....сякаш съм в the void на карта на CS (т.е. като изпаднеш от каратата)

[3]...не усещам,не виждам,не чувам,не чувствам а и не искам-нищо друго освен ТЕБ.

последно чао

всичко е преходно (с изкл. на love)-life,family,health и.т.н....най-вече friends и всички знаем това на теория,проблемът идва оттам.рано или късно разбираме,че освен теория има и практика...минус.

приятелите идват и си отиват.ендоцитират се и идват при нас обвити в мембранни- собствените си пози,но като всички мембранни структури така и Те не са повече от преходни фосфолипиди.които се екзоцитират рано или късно...(бях те екзоцитирах.преди)

...това е моят начи да ти кажа нещо , което исках -мн. отдавна
(защото теб те нямаше-нямаше те,когато се налагаше,нямаше те,когато беше на сериозно и ми трябваше....беше при мен-само когато се лигавихме, не съжалявам).

-сбогом,Винету

в няколко безкрайни кадъра...

-една малка планета,където сме само ти & аз;
-един миг само за нас;
...вселената е твърде малка,за да побере любовта ни
[заслушани в Yann Tiersen - Summer 78]

трагикомедия в три действия ( и малко бездействия)

по някаква случайност се раждаш... и от тогава се питаш- за кво по дояволите съм тука!?

...//след това почват мечтите// и пиеста започва по бързо от колкото си очаквал.където

1/3 от живота си преминава в опит да станеш това което искаш да бъдеш (и ако успееш да го постигнеш)-следващата 1/3 минава в смесени чувства и дали наистина все още искаш да си този  (породени от факта,че до като успееееееш-рутината ти отнема интересът...няма значение -вече е твърде късно),в крайна сметка идва и последната третина където би дал всичко,че да се върнеш и пак да си ти...

(още една прашасала чернова)

[pic. e на Cooh//HMSU//-панорамна София,която въпреки небесният пейзаш...изглежда студена & мрачна] 

early morning

 преди да се родя доста съм си мислел за моят сутрешен smile,но знаех
знаех,че ти винаги си била с мен;
...вътре в мен-преливаща от предсърдията в камерите,преминаваща през аортата...и вливаща се обратно от там където всичко започва отново и отново
(по окло 57600пъти на ден и 7500л. в денонощие)
-Hi

butterflies

if u give up -...подхълмието в междинният мозък ще спре да инервира рецепторите ми за тяхното усещане, така както ще съм сляп за техният полет & глух за тяхното пърхане...

,но без теб няма да ги има самите тях...

остава само една права линия-пресичаща пространството като сфера без очертания
- so don't ever let go.

репресиращото ме deja vu

дъхът ми спря за секудна ...след което се по замисли-осъзна ,че съществуваме и отново се върна на работа.Докато Аз се чудех ...кво по дяволите става.

[p.s. мисля,че повече ме репресира никотиновият дефицит в лабилните ми синапси,но се 1]

антитезистно

[винаги се убеждавам,че трябва да продължа....т.е. да стана.къде му е смисл,като в крайна сметка пак ще се намеря там...-безмълвен,отказващ се  и мислещ  как винаги се самоубеждавам.]

//дълго седеше в чернови...и реших да го пост-на//

всеки ден те преоткривам

...нощем обичам да слушам звездите. Като петстотин милиона звънчета...

     И се питам: "Какво ли е станало на неговата планета? Може ли овцата да е изяла цветето..."

     След малко си казвам: "Сигурно не! Малкият принц всяка нощ покрива своето цвете със стъкления похлупак и не изпуска от око своята овца..."
Тогава съм щастлив. И всички звезди тихо се смеят.

     После си казвам: "Понякога човек е разсеян и това стига! Някоя вечер е забравил стъкления похлупак или пък през нощта овцата е излязла безшумно..."
Тогава всички звънчета се превръщат в сълзи!...

[...гледайки пейзажът-ме навява чувството,че краят всъщност е различен за всеки: дали е
най-тъжният или най-щастливият
е правопорпоционалоно на това дали си
изгубил или всеки ден преоткриваш истинкста любов...]

любов под звездите;

 срещам те в сънищата си.
 разтварям се в твоят поглед
 нежно рисувам чертите на лицето ти в съзнанието си.
 бавно превъртайки нашите сънени кадри
 разгръщайки страниците на любовта ни.
 сънувам как се събуждам - и ти си до мен.
 дълбоко спяща, докато те гледам ти живееш в 
 свой свят - свой сън.

[Фифи & Бо]

lonely night

заминаваш....и аз оставам без луна (и не защото е новолуние)...
мълчанието ми пронизва шума на претъпканите улици (и на всичко окло мен),
като ксенонова светкавица в мъгла.

P.S.

ии тъй като "мразя" се спряга по често от обичам:
3 неща които обичаш / 3 неща които обичам
-книги                          /- хармонията
-слънчогледи             /-луната
-жабки                        /- водни разтвори
не те плагиатсвам - просто отбелязвам,
че спрягането на "мразя" е вътре с 2 белота и последно 10 ;))

P.s. Обичам те <3

...falldown

...помня как -стоеше там (оглеждаше се за някой),докато аз ...падах.Падах и се опитвах ти кажа нещо (но така и не успях

-думите ми просто не излизаха).Явно е,че дори не ме видя.
[скороста на падане е правопропорционална на твоето отдалечаване]

p.s...накрая се оказа,че сънувам (след като вече се бях събудил)
...но още се чувствам така,сякаш падам а ти гледаш настрани.
[fifi]

"Гледаме света навън през своите отражения. "

...изгубих се във вариообектив с диаметър 37мм....

a sec. after universe explode

...гледайки как секундите се топят със всяка изминала стотна ...погледът ми очаква най-после да стане 22:22h и сякаш всички жадно чакани моменти се натрупват в едно...(:00) ...22:22:01... -
 (и точно преди вселената ми от мисли и чувства -да се взриви)
всичко спира.Сякаш съм в снимка-един замразен,черно бял момент, където сме само ние и нашите срещнати погледи.
[ продължаващ безкрайно ]

[fifi]

...мастило

         

ПРОЩАЛНО

"Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида."

Никола Вапцаров

p.s. I don’t think I can ever get enough of you. =)

[fifi]