early morning

 преди да се родя доста съм си мислел за моят сутрешен smile,но знаех
знаех,че ти винаги си била с мен;
...вътре в мен-преливаща от предсърдията в камерите,преминаваща през аортата...и вливаща се обратно от там където всичко започва отново и отново
(по окло 57600пъти на ден и 7500л. в денонощие)
-Hi

butterflies

if u give up -...подхълмието в междинният мозък ще спре да инервира рецепторите ми за тяхното усещане, така както ще съм сляп за техният полет & глух за тяхното пърхане...

,но без теб няма да ги има самите тях...

остава само една права линия-пресичаща пространството като сфера без очертания
- so don't ever let go.

репресиращото ме deja vu

дъхът ми спря за секудна ...след което се по замисли-осъзна ,че съществуваме и отново се върна на работа.Докато Аз се чудех ...кво по дяволите става.

[p.s. мисля,че повече ме репресира никотиновият дефицит в лабилните ми синапси,но се 1]

антитезистно

[винаги се убеждавам,че трябва да продължа....т.е. да стана.къде му е смисл,като в крайна сметка пак ще се намеря там...-безмълвен,отказващ се  и мислещ  как винаги се самоубеждавам.]

//дълго седеше в чернови...и реших да го пост-на//

всеки ден те преоткривам

...нощем обичам да слушам звездите. Като петстотин милиона звънчета...

     И се питам: "Какво ли е станало на неговата планета? Може ли овцата да е изяла цветето..."

     След малко си казвам: "Сигурно не! Малкият принц всяка нощ покрива своето цвете със стъкления похлупак и не изпуска от око своята овца..."
Тогава съм щастлив. И всички звезди тихо се смеят.

     После си казвам: "Понякога човек е разсеян и това стига! Някоя вечер е забравил стъкления похлупак или пък през нощта овцата е излязла безшумно..."
Тогава всички звънчета се превръщат в сълзи!...

[...гледайки пейзажът-ме навява чувството,че краят всъщност е различен за всеки: дали е
най-тъжният или най-щастливият
е правопорпоционалоно на това дали си
изгубил или всеки ден преоткриваш истинкста любов...]

любов под звездите;

 срещам те в сънищата си.
 разтварям се в твоят поглед
 нежно рисувам чертите на лицето ти в съзнанието си.
 бавно превъртайки нашите сънени кадри
 разгръщайки страниците на любовта ни.
 сънувам как се събуждам - и ти си до мен.
 дълбоко спяща, докато те гледам ти живееш в 
 свой свят - свой сън.

[Фифи & Бо]

lonely night

заминаваш....и аз оставам без луна (и не защото е новолуние)...
мълчанието ми пронизва шума на претъпканите улици (и на всичко окло мен),
като ксенонова светкавица в мъгла.