слънчево ...но не и за мен

искам да вали(като юлски дъжд)...вс да се свият под чадърите си(или- подръчните материали със същата функция) и същевременно да хранят синоптиците от TV ; искам да вали така ,че напрао отмие мизерията на Сф.която да е измита до блясък ; искам да вали-
да се приберем в нас-мокри до кости(защото сме киснали 100г да се натискаме под дъжда)
да пием чай от ройбос&карамел
да пушим полуморко виктори на фона на тих jazz
да прекараме цял ден заедно(както преди)

p.s. искам да вали...така поне с врмето ще сме на едно натроение...

You're my inspiration for life

тънката паяжина

тръгваш без мен-оставяйки ме сам на собствените ми филми,
разпалваш ме,а след което ме оставяш да горя...сам докато не се превърна в пепел разпиляна от вятъра...
обвиващата ме тънка паяжина -всъщност ме прерязва достатъчно дълбоко.задушавам се заплетен в
себе си...

микс от 3

...хмм едно такова мискирано ми е
[1]...на три етапа искам да се окисля,да изгоря -да се изпепеля,докато и пепел не остане от мен

[2]...оглеждам се за мъглата - а тя е навсякъде окло мен(мразя когато излезна на терасата-и не се вижда нищо на 5 см....сякаш съм в the void на карта на CS (т.е. като изпаднеш от каратата)

[3]...не усещам,не виждам,не чувам,не чувствам а и не искам-нищо друго освен ТЕБ.

последно чао

всичко е преходно (с изкл. на love)-life,family,health и.т.н....най-вече friends и всички знаем това на теория,проблемът идва оттам.рано или късно разбираме,че освен теория има и практика...минус.

приятелите идват и си отиват.ендоцитират се и идват при нас обвити в мембранни- собствените си пози,но като всички мембранни структури така и Те не са повече от преходни фосфолипиди.които се екзоцитират рано или късно...(бях те екзоцитирах.преди)

...това е моят начи да ти кажа нещо , което исках -мн. отдавна
(защото теб те нямаше-нямаше те,когато се налагаше,нямаше те,когато беше на сериозно и ми трябваше....беше при мен-само когато се лигавихме, не съжалявам).

-сбогом,Винету

в няколко безкрайни кадъра...

-една малка планета,където сме само ти & аз;
-един миг само за нас;
...вселената е твърде малка,за да побере любовта ни
[заслушани в Yann Tiersen - Summer 78]

трагикомедия в три действия ( и малко бездействия)

по някаква случайност се раждаш... и от тогава се питаш- за кво по дояволите съм тука!?

...//след това почват мечтите// и пиеста започва по бързо от колкото си очаквал.където

1/3 от живота си преминава в опит да станеш това което искаш да бъдеш (и ако успееш да го постигнеш)-следващата 1/3 минава в смесени чувства и дали наистина все още искаш да си този  (породени от факта,че до като успееееееш-рутината ти отнема интересът...няма значение -вече е твърде късно),в крайна сметка идва и последната третина където би дал всичко,че да се върнеш и пак да си ти...

(още една прашасала чернова)

[pic. e на Cooh//HMSU//-панорамна София,която въпреки небесният пейзаш...изглежда студена & мрачна]